Баба Марта бързала
мартеници вързала:
морави, зелени,
бели и червени.
Първом на гората –
да листят листата
и да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първия певец,
косер хубавец.
После на градинките –
да цъфтят гиргините
и латинки алени
и божури шарени.
Ябълки да зреят
круши да жълтеят.
А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
в ресни червени
да са ранобудни
да растат засмени.
Йордан Стубел
Закичването с мартеници на първи март е един от българските обреди, който няма аналог сред други народи.
Този празник е известен още и като баба Марта. Нейния образ е на стара жена, която ту е сърдита ту е весела и засмяна. затова и времето през март е променливо като нея. По тази причина обредните действия сутринта на празника са свързани със осигуряване на нейното умилостивяване. Така според традицията се изкарва нещо червено, за да я развесели и да е хубаво времето. Старите жени не излизат рано сутрин, за да не я разлютят и обратно ако я срещнат млади момичета времето ще се оправи.
Според една легенда баба Марта имала двама съпрузи, единият млад и хубав, другият стар, грозен и свадлив. Като погледнеля единия се смеела, а като погледнела другия се сърдила и плачела. Според други вярвания имала двама братя- Голям и Малък Сечко, трети мислели, че Април и бил побратим.
Богатата празнична обредност се определя и от факта, че почти до края на Средновековието българите са използвали Юлианския календар, според който годината започва от 1 март. Образът на стара жена намираме и в други моменти на преход в българския календар. Бабата в кукерските игри на Сирница се доближава най-много до образа на баба Марта. Стара жена участва и при новогодишните сурвакарски обичаи, Мръсните дни завършват с Бабинден на 8-ми януари (Галина Вълчинова – Сечко и Марта, В: Етнографски проблеми на народната култура, Т2, С., 1994 г.).
На този ден има и практика да се гонят змии, като за тази цел се палят огньове, както и се изтупват постелките за да се изгонят бълхите от дома. Част от празничната обредност е закичването с мартеници. Според легендата мартеницата води началото си още от времето на кан Аспарух, които бил предвестен за идването на сестра си в новите земи със бял конец обагрен с кръв. Според едни това била кръвта на бат Баян, а според други на сокола, който водел сестра му.
Обичаят се е запазил и до днес въпреки, че в правенето на мартеници има нови елементи, неговата същност не се е изменила – а именно закичването за здраве.
Ч.Б.М.
Emoooy!
Ето ви една снимка:
Ето как стои и на пандата Ви:
И искам да Ви се извиня,че не поствах ЦЕЛИ 5 дни.Наистина много съжелявам,но бях наказан 
Сега е много по-удобно с новите начини. 
Вижте и календара за април.
Loop – by Mtel. Опаа 
HTML:
Натиснете тук за да вземете html-то!
Партньорски сайтове:
